Кога дойде юли? Тази година мина толкова бързо, че изобщо не я усетих. Имам чувството, че ще мигна и вече ще е декември. Ама засега е юли.
Последните три седмици бяха доста изморителни. Все пак нова работа означава много нова информация за учене. Но вече се чувствам една идея по-уверена, а това означава, че ще имам много повече време за писане както тук, така и на всички останали места, към които пиша публикации.
За юли
Реших през този месец, макар и да му пропуснах началото, да се предизвикам и да пиша по една публикация (за различните сайтове) всеки ден. Така всяка вечер след работа ще знам, че вместо да седя и да цъкам на играта, ще трябва да пиша пост за някъде.
Втората ми цел през юли е да чета повече. През изминалите месец и половина не съм прочела нито една книга и ситуацията направо взе да излиза извън контрол. Това трябва да спре сега и веднага. Затова всеки ден трябва да сядам и да чета по минимум 30 страници.
Да снимам! Профилите ми в Instagram са толкова изостанали, че направо ме е жал да ги гледам. И личния, и книжния профил. Затова си поставям за цел да снимам по-често, и да качвам по-често.
И накрая, но не и по важност – да слушам! Последния месец закъсах и със слушането. Не съм слушала толкова малко музика от много време насам. Само правя плейлисти и не стигам до никъде, и това определено трябва да се промени на мига.
Къде?
Новите публикации ще може да следите (ако желаете) на следните места:
- книжният ми блог;
- уебсайтът True East Asia;
- и разбира се тук!
И за финал ви черпя с един невероятен кавър на Бога на баладите – Чен от EXO!
xoxo
Amairo out
