Технологии и уеб

No Google, free life – or having Huawei P40 Lite

Канех се да споделя какво мисля за „новия“ си телефон от дълго време. От толкова дълго, че вече го използвам от 8 месеца и половина. Имам добра скорост на писане, нали? Хахаха! Но както казват, по-добре късно, отколкото никога и ето ме най-накрая готова да пиша.

Честно да си кажа нямах никакво намерение да си купувам нов телефон, но явно когато кажа нещо подобно сякаш някой ме слуша и си казва, че дълбоко се лъжа. Така и в края на май миналата година едно злополучно изпускане направи горната дясна част на дисплея на стария ми Huawei P10 Lite на ситни стъкълца, а 3 дълги лентички плъзнаха по целия дисплей на различни страни. Говоренето с него означаваше да бъда готова да си нарежа ухото. Не, благодаря. Беше дошло време да се сбогувам с него и да си взема нов телефон. А като фен на Huawei, знаех че трябва да имам последния излязъл модел, и така се спрях на новият тогава Huawei P40 Lite. Единственият проблем? Няма Google. (Thank you, USA). Въпреки всичко, бях готова да преглътна това, естествено без да знам какво ме очаква, и така вече бях горд притежател на новото устройство.

Най-голямото предизвикателство или иначе казано – set-up!

Huawei P40 Lite

Първото нещо, което ви трябва, когато имате нов телефон, в който няма Google – търпение. Вместо да се логвате в собствения си Google акаунт, ще трябва да се логнете в Huawei акаунт. За щастие, аз вече имах такъв и успях да се логна и да направя първоначалния сет ъп доста бързо. Мъките идват след това, особено ако сте като мен и си мислите, че знаете всичко и нямате нужда от упътвания. Е, понякога се оказва, че са полезни и е хубаво да огледате кутията на телефона за едни малки листовки, в които хората от Huawei все пак са споменали от къде да се сдобиете с така желаните приложения, които няма как да свалите от Google Play.

И все пак, ако нямате такива упътвания и ви се намира наличен стар телефон, много добра работа ще ви свърши приложението Phone Clone, което е пре-инсталирано в новите Huawei телефони. Въпреки счупения дисплей, стария ме много обичан телефон продължи да работи и ми дойде на помощ и с помощта на приложението за клониране успях да прехвърля всички приложения, които бях свикнала да използвам, както и всички контакти. Така бихте могли да прехвърлите и файловете, които имате, но това в моя случай означаваше часове чакане и сметнах, че ще мина и без тях.

Следващи пречки?

Huawei P40 Lite

Да, прехвърлих всички приложения, обаче как аджеба се предполага, че ще ги ъпдейтвам. Fail! Тогава най-накрая забелязах онези малки листченца в кутията на телефона и открих съществуването на More Apps – с това приложение ще може да инсталирате и ъпдейтвате голяма част от приложенията си. Уви, не всички, но и това е нещо.

А как да ъпдейтвате приложенията, които сте клонирали? Точно така – връщаме се на мъчението. Ъпдейтвате приложението на стария си телефон или молите другарче с телефон, който има Google, което също има това приложение отново да ви го клонира. Ако вече го имате на телефона си, с клонирането просто ще получите новия ъпдейт. Играчка е, но поне сте ъпдейтнати.

Най-лошото или в моя случай най-доброто нещо е, че нямайки Google Play, голяма част от приложенията просто няма да функционират правилно – иначе казано, забравете за известията. Twitter известия за нови постове? Няма такова чудо. Известия от апликации като LINE, Skype, Microsoft Teams – забравете ги. И още повече – Gmail, YouTube вече няма да бъдат в телефона ви под формата на приложение.

Позитивите?

Има доста нови вградени функции, като например да решавате колко време на ден може да използвате телефона си и да виждате кои приложения посещавате най-често. По този начин намалих времето, в което използвах телефона си на половина и успях да намеря време за много други занимания.

Камерата е превъзходна. Само вижте какво се крие отзад – 48 MP (Wide Angle Lens, f/1.8 aperture) + 8 MP (Ultra Wide Angle Lens) + 2 MP (Macro lens) + 2 MP (Bokeh lens). Точно така, 4 са и когато правите снимки резултат е божествен. А пък ако сте любители на селфитата като мен – предната камера е с 16 MP, с които направо ще сте на следващото ниво.

Отключването на телефона с пръстов отпечатък е преместено отстрани, заедно с бутона за отключване. А ако някой реши да отключи телефона вместо вас, ще се натъкне на цифрова парола. Така че все пак има защита.

Телефонът има и предостатъчно памет, където да събирате снимки, видеа и музика, а 6GB RAM ще направи използването на приложенията лесно и няма да има забивания или каквито и да било други проблеми.

В заключение

Харесвам ли телефона? Определено да. Съжалявам ли, че няма Google? Не, даже съм доволна. И дори и да трябваше отново да се върна в онзи ден, в който избирах какво искам, то пак щях да се спра на този модел.

* Снимките в поста са направени с OPPO A12, за който ще ви разкажа съвсем скоро.

xoxo
Amairo out

It's only fair to share...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on LinkedIn
Linkedin
Pin on Pinterest
Pinterest
Share on Tumblr
Tumblr

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: