Знам, не мога да избягам от клишето да слагам заглавия на песни като заглавия на постовете тук. Желанието е сякаш по-силно от мен. Но както и преди, и този път заглавието има смисъл. Искам да си припомня какво се случи…

Бавно, постепенно… В унисон с времето навън ми е тъжно и не ми се разговаря. Стените сякаш се затварят около мен и колкото и да искам да избягам – не мога. Сякаш тичам на едно място, а наоколо нищо не…

В търсене на нова структура съм… Забелязвам, че колкото и да се опитвам да си създам нови навици, в последните няколко седмици това ми занимание претърпява масивен погром. Не само не успявам да следвам някаква структура, ами и изобщо не…

“Every action you take is a vote for the type of person you wish to become.” James Clear, Atomic Habits: An Easy & Proven Way to Build Good Habits & Break Bad Ones Станах на 30 и ме удари кризата…

Life imitates art far more than art imitates Life. Oscar Wilde Предполага се, че сега трябва да напиша нещо много умно след този цитат, само дето вече 10 минути гледам екрана с празен поглед и нищо смислено не се ражда…

Понеделник – денят, който никой не обича. Или поне всички тези, на които работна седмица започва в понеделник. Признавам си, вече и аз не го обичам, ама няма как да променя каквото и да било в този момент. Затова като…

Есенно ми е и ми се тъжи. Да седна и да си поплача за всички онези моменти, в които ми се е искало да плача, но съм била силна. За всички неща, които съм искала да изкажа, но не съм…

Кога дойде юли? Тази година мина толкова бързо, че изобщо не я усетих. Имам чувството, че ще мигна и вече ще е декември. Ама засега е юли. Последните три седмици бяха доста изморителни. Все пак нова работа означава много нова…