Amairo Log: Addicted

“There is nothing like looking, if you want to find something. You certainly usually find something, if you look, but it is not always quite the something you were after.”

J.R.R. Tolkien, The Hobbit

Когато живеех в Лондон най-любимото ми занимание беше да изляза на разходка и да се разхождам, разглеждайки града. Този толкова голям и така привикващ град ме опияняваше с безкрайните си малки чудеса и начини да ме прилъже.

Обичах всички малки разходки, обикаляния по charity магазини и разговори с непознати хора на улицата. Обичах и часа в метрото, което ме отнасяше до сърцето на града, обичах и пътуването на втория етаж на автобуса, за да виждам всички наредени магазинчета и забързаните стъпки на хората, всеки поел към своето си място, без да го интересува заобикалящия свят.

Най-много обичах обаче Темза и всичките безкрайни маршрути, които можех да си създам, само и само да се разхождам по бреговете ѝ. Обичах да снимам всички възможни пейзажи, разхождайки се с чаша кафе в ръка, но и да седя с часове в Jubilee Garden или да се наслаждавам на величието на Tower Bridge.

Как може един град да пристрастява толкова много? Така, че колкото и да бягаш от него, все да се появява нещо, което да те кара да искаш да се върнеш към него? Колко ли дълго ще издържа без да се върна пак? Още малко, само още малко.

---

Гласът на Бекхьон винаги ще е подходящ за разходка, където и да отивам. А японският му албум е изпълнен с песни, които са прекрасна компания по време на разходка.

---

А ти видя ли?

On the Solstice: Deep Winter Dreams of the Spring to Come – една много интересна статия за зимното слънцестоене и какво сънуват мечките по време на дълбокия си зимен сън.

Снимката по изключение е мое творение от преди поне 7 години и половина. Все така ми харесва.

xoxo
Amairo out