Светът не свършва…

Светът не свършва щом те няма,
но тежко ми е все така.
И сякаш всичко е измама,
и отново ще ми подадеш ръка.

Светът не свършва, продължава,
като река тече напред.
И мъката ни проехтява,
защото тежко е без теб.

Отиде си така внезапно,
затвори я ти таз врата,
Ех, тате, казваше ми многократно,
че много ти е мил света.

Отиде си, сега те няма вече,
и всичко вижда ми се като през мъгла.
И знам, ти много си далече,
но все така ще ти подам ръка.

Тате, днес трябваше да станеш на 70. Щяхме да направим едно скромно тържество, а да празнуваме повече през лятото. Вие с мама щяхте да отидете на почивка и да се забавлявате спокойно, а аз щях да ви звъня всеки ден да ви питам какво правите.

Ти сигурно пак щеше да ме попиташ кога ще изкарам шофьорските курсове, и най-вече да ми кажеш, че вече трябва да си намеря мъж, а аз щях да ти отговоря, че има време за всичко.

А сме нямали време, татенце. Изплъзна ни се под пръстите. Дойде и те хвана за ръка и те отведе толкова далече, където вече не мога да те стигна. За онази ръка те хвана, с която ми помаха на вратата и обеща скоро да се върнеш. А аз ти казах “чао, тате” с онази убеденост на децата, че родителите винаги ще се връщат и ще бъдат с нас.

“Бащите никога не си отиват”, така се казва онази книга, която все отбягвах да си купя. И аз не те пускам, тате. Няма да те пусна, не мога, не искам.

Днес щеше да станеш на 70, тате. А остана на вечните 69. И знаеш ли, ти никога няма да си идеш, защото ще живееш вечно в сърцето ми.