Amairo Log

Amairo Log: Good Night & Good Morning

“The universe is massive. Some believe it has no end. Or that our universe might be one in a multitude, as bountiful as the stars in the sky or the sand on a beach.”

― Sarah J. Maas, House of Earth and Blood

Харесва ми да си мисля това. Че някъде там, в някоя алтернативна вселена тате все още щеше да е тук и само преди броени минути да ми е пожелал лека нощ. Аз щях да измрънкам, че ще си лягам скоро, но щях да остана будна поне още няколко часа. Е, и сега ще остана будна, но тате вече го няма. Поне в тази вселена. Тук той вече е прах, която скоро ще се върне в пръстта, от която всички ние сме създадени.

Може би и в някоя по-далечна вселена него го няма. Но там малката ми нищожна версия щеше да скърби, без да ѝ се налага да се крие зад маската на винаги силната личност, каквато трябва да съм тук. В онази там вселена нямаше да ми се налага да се усмихвам насила и да крия колко ми е тежко.

А в тази вселена… в която всеки мисли само за себе си, в нея ще трябва да продължа да поддържам лъскавата фасада на човек, който продължава напред. Човек, който трябва да продължи да се съобразява с останалите, за да не нарушава душевното им спокойствие с факта, че скърби.

Казват, че в равни условия котката на Шрьодингер е или жива или мъртва, и съществува в две паралелни вселени. Тате, ако обещая да не гледам, ще се върнеш ли?


xoxo
Amairo out

It's only fair to share...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on LinkedIn
Linkedin
Pin on Pinterest
Pinterest
Share on Tumblr
Tumblr

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

%d bloggers like this: