“I know you aren’t perfect. But it’s a person’s imperfections that make them perfect for someone else.”
― Stephanie Perkins, Lola and the Boy Next Door
Сам по себе си, човек не е перфектен. Никой не може да бъде перфектен. Ако имаше такива хора, светът определено щеше да е много по-различен. Ако всички бяхме перфектни, сигурно нямаше да съм тук и да пиша, а да работя усилено по проектите, които имам. А може би ако бях перфектна, те вече щяха да са готови и нямаше да ми се налага да мисля кое и по какъв начин да преструктурирам.
Само дето съм далече от перфектното и дори и да съм такава в очите на някого, то това познание не ме озарило. Затова сега седя, пия второто си кафе от 7-8 часа насам и отново мисля как да разпределя задълженията си и да остане време за всичко. А най-голямата задача е да успея да се накарам всъщност да правя нещо, а не да гледам в една точка, а времето да си тече. Затова реших като един добър владетел (предимно на времето си), да седна и да си помисля, но и да създам една таблица, с която да си улесня съществуването за напред. Или да кажем, в моя случай преносно, да разбия кутията, в която съм се скрила.
“Break the Box” – Mission Possible
Да мога:
- да се науча по-често да казвам “не” и да не се затрупвам с чужди проекти;
- да приоритизирам себе си и да мога да разпределям времето си както аз искам, а не защото на някого му се е приискало да разговаря с мен в точно този момент;
- да се науча, ама наистина, да игнорирам хората, които ме карат да се чувствам зле;
- да не мисля прекалено много за неща, които няма как да се случат (daydreaming is forbidden);
- да спра да се дразня на хората, които копират всяко мое действие и идея, да се гордея, че ги вдъхновявам, въпреки факта, че крадат идеите ми.
- да се науча да не позволявам да бъда толкова емоционално зависима от отношението на хората.
Да свърша:
- да направя списък с всички проекти, по които работя и да премахна тези, към които вече нямам интерес;
- да си направя график за писане и да благоволя да го спазвам, а не само да го гледам влюбено;
- да си отделя повече време за четене на книгите, които имам и да не си купувам нови докато не прочета поне 3 от тези, които вече притежавам;
- да направя списъка с филми и сериали, които искам да гледам, и да взема наистина да ги гледам;
- да си създам правило, което да ми напомня, че външния свят съществува и ще е хубаво да излизам на въздух по-често. Вкъщи няма да избяга.
頑張ることを約束します！
Преди броени дни бе официалното излизане на новият филм с участието на Чаньол – “The Box”. Все още не съм гледала филма, но пък вече изслушах саундтрака, който е наличен в Spotify и съм влюбена в главната песен. Тя е точно това, от което имах нужда в момента.
А ти видя ли?
Music’s Most Treacherous Assignment: Finishing Mozart – напоследък съм на вълна класическа музика и освен да я слушам, обичам и да чета за нея.
xoxo
Amairo out
