Споделям

Приказка за свободната воля

Имало едно време… така започват всички приказки, нали? Само че в тази приказка времето е сега, не е минало, а тепърва предстои.

В последните няколко седмици народът, младите, най-накрая се вдигнаха и поеха на сетна мисия в търсене на по-доброто за себе си и за по-добро бъдеще на България.

Знаете ли, нагледах се на какво ли не – по медиите се изказаха един куп неща, други хора изписаха все различни мнения по стените си във Фейсбук, някои пишеха и статии за различни електронни списания. Но това, което ми направи най-ярко впечатление е разликата във вижданията на различните поколения. И най-вече – противопоставянето и омаловажаването на сегашните протести по начини, които не само ме разочароваха, но и отвратиха. От кого ли? От същото това поколение, което сега е на 40-50 години и най-вече хората, които са се самообявили за „елитарното общество“ на страната.

Кому е нужно, кажете ми, да се сравнява активното в Америка движение „Black Lives Matter“ с протестите у нас? Кой дава правото на това „елитарно общество“ да определя тамошните протести като смислени и нужни, а тези в България като глупави и не на място? Какво, уважаеми дами и господа, направи това правителство на ГЕРБ за вас? Нима ви даде свобода на словото? Нима ви даде достойни условия за труд? Нима ви даде свобода да живеете достойно, а не да се чудите как да свързвате двата края?

Няма алтернатива! Това ни казвате – един след друг. Да, няма алтернатива. Но това не означава, че трябва да се примирим и да спрем да я търсим. Живеем в демократична държава. Къде е демокрацията в това сегашната власт да си прибира там едни милиони по джобовете, а народа да гладува? Къде е демокрацията, когато на всички избори виждаме как едни хора идват с автобуси, за да гласуват, а електронния вот, който няма как да бъде подменен бива премахнат, защото не е удобен? Къде е демокрацията?

Имало 6 месеца до редовните избори. Да, има. Да, едни избори са скъпо удоволствие, но нима е по-добре тези избори да бъдат организирани от хората, които ни лъжат толкова много години?

Ние, народа, сме хората, които определяме правилата. Това е демократичният начин на избор. Хората в правителството са тези, които трябва да работят за доброто на народа, а не за собственото си забогатяване. Колко още чекмеджета с пари ще трябва да гледаме по снимки? Това ли е бъдещето на поколенията, идващи след нас?

Аз не съм политически активист. Не съм и най-големият разбирач, но и не съм в стадото, което само казва „да“ и изпълнява. Отговорете си сами за себе си на въпросите, които зададох по-горе. От тези отговори зависи дали искате по-добро бъдеще за България или и според вас трябва да мълчим като риби, да изпълняваме послушно всичко наредено „от горе“ и да бленуваме по протести, случващи се на другия край на света и които няма да направят нищо за собствената ни свобода като народ.

It's only fair to share...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on LinkedIn
Linkedin
Pin on Pinterest
Pinterest
Share on Tumblr
Tumblr

Един коментар

  • Калина

    „Покорна главица, сабя не я сече“ – как да очакваш промяна, когато 500 години хората са живяли по това мото изконно. И дори не е въпрос на национална принадлежност – човекът е животно, което не обича промяната. Е, когато живее добре. Когато оцелява, пускайки се по течението. Вярно е, парите движат света. Обаче е вярна и друга приказка – властимащите може да са все от един сой, но да не забравяме исторически кой движи революциите и дали е удачно да се стига до истинско рязане на управленски глави, за да се чуе гласът на „простолюдието“.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: