Приказка за свободната воля

Имало едно време… така започват всички приказки, нали? Само че в тази приказка времето е сега, не е минало, а тепърва предстои.

В последните няколко седмици народът, младите, най-накрая се вдигнаха и поеха на сетна мисия в търсене на по-доброто за себе си и за по-добро бъдеще на България.

Знаете ли, нагледах се на какво ли не – по медиите се изказаха един куп неща, други хора изписаха все различни мнения по стените си във Фейсбук, някои пишеха и статии за различни електронни списания. Но това, което ми направи най-ярко впечатление е разликата във вижданията на различните поколения. И най-вече – противопоставянето и омаловажаването на сегашните протести по начини, които не само ме разочароваха, но и отвратиха. От кого ли? От същото това поколение, което сега е на 40-50 години и най-вече хората, които са се самообявили за “елитарното общество” на страната.

Кому е нужно, кажете ми, да се сравнява активното в Америка движение “Black Lives Matter” с протестите у нас? Кой дава правото на това “елитарно общество” да определя тамошните протести като смислени и нужни, а тези в България като глупави и не на място? Какво, уважаеми дами и господа, направи това правителство на ГЕРБ за вас? Нима ви даде свобода на словото? Нима ви даде достойни условия за труд? Нима ви даде свобода да живеете достойно, а не да се чудите как да свързвате двата края?

Няма алтернатива! Това ни казвате – един след друг. Да, няма алтернатива. Но това не означава, че трябва да се примирим и да спрем да я търсим. Живеем в демократична държава. Къде е демокрацията в това сегашната власт да си прибира там едни милиони по джобовете, а народа да гладува? Къде е демокрацията, когато на всички избори виждаме как едни хора идват с автобуси, за да гласуват, а електронния вот, който няма как да бъде подменен бива премахнат, защото не е удобен? Къде е демокрацията?

Имало 6 месеца до редовните избори. Да, има. Да, едни избори са скъпо удоволствие, но нима е по-добре тези избори да бъдат организирани от хората, които ни лъжат толкова много години?

Ние, народа, сме хората, които определяме правилата. Това е демократичният начин на избор. Хората в правителството са тези, които трябва да работят за доброто на народа, а не за собственото си забогатяване. Колко още чекмеджета с пари ще трябва да гледаме по снимки? Това ли е бъдещето на поколенията, идващи след нас?

Аз не съм политически активист. Не съм и най-големият разбирач, но и не съм в стадото, което само казва “да” и изпълнява. Отговорете си сами за себе си на въпросите, които зададох по-горе. От тези отговори зависи дали искате по-добро бъдеще за България или и според вас трябва да мълчим като риби, да изпълняваме послушно всичко наредено “от горе” и да бленуваме по протести, случващи се на другия край на света и които няма да направят нищо за собствената ни свобода като народ.