Споделям

Poco a Poco

Бавно, постепенно…

В унисон с времето навън ми е тъжно и не ми се разговаря. Стените сякаш се затварят около мен и колкото и да искам да избягам – не мога. Сякаш тичам на едно място, а наоколо нищо не се променя, колкото и да се опитвам.

Последните седмици ме върнаха крачка назад по отношение на психичното ми здраве, а толкова се надявах това да не се случва. Или просто не мога да избягам от прекалено доверчивото ми аз, прекалено поемащо лошата енергия на другите…

Бавно,
постепенно…
всичко се превръща в мъгла,
която ме крие от собствената ми душа.

Бавно,
постепенно…
умирам за миг,
а после се сепвам и в мен се надига вик.

Бавно,
постепенно…
животът продължава напред,
а аз се превръщам в този тъмен изчезващ силует…

It's only fair to share...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on LinkedIn
Linkedin
Pin on Pinterest
Pinterest
Share on Tumblr
Tumblr

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: