
Poco a Poco
ноември 30, 2020
Бавно, постепенно…
В унисон с времето навън ми е тъжно и не ми се разговаря. Стените сякаш се затварят около мен и колкото и да искам да избягам – не мога. Сякаш тичам на едно място, а наоколо нищо не се променя, колкото и да се опитвам.
Последните седмици ме върнаха крачка назад по отношение на психичното ми здраве, а толкова се надявах това да не се случва. Или просто не мога да избягам от прекалено доверчивото ми аз, прекалено поемащо лошата енергия на другите…
Бавно,
постепенно…
всичко се превръща в мъгла,
която ме крие от собствената ми душа.
Бавно,
постепенно…
умирам за миг,
а после се сепвам и в мен се надига вик.
Бавно,
постепенно…
животът продължава напред,
а аз се превръщам в този тъмен изчезващ силует…
Related

Предишен
Structure

Следващ
To Us Who Have To Endure
Може би ще харесате...

Out and about
февруари 11, 2018
Buildings of the World #1
септември 24, 2020