Знам, не мога да избягам от клишето да слагам заглавия на песни като заглавия на постовете тук. Желанието е сякаш по-силно от мен. Но както и преди, и този път заглавието има смисъл. Искам да си припомня какво се случи през 2020-та – година, в която всички трябваше да стиснем зъби и да издържим.
Една година, в която водещата новина по целия свят беше COVID-19, година, в която се надявам, че голяма част от нас се научихме да ценим малките неща – възможността да се видиш с приятели, да подишаш чист въздух, да прегърнеш близките си. Защото в края на деня най-важното е да си жив.
Нови начинания
Поглеждайки назад, въпреки че преминах през толкова трудности, успях да променя доста неща както в личен, така и в професионален план. Отново смених жилището, но този път смених и работата. Сметнах за правилно да не оставам на място, където трудът ми не се цени, а стресът е прекомерен. Да, и на вече не толкова новото място също има стрес, но от съвсем различно естество.
През 2020-та отново се заех с изцяло ново занимание. Явно не мога да стоя на едно място и да правя едно и също. Този път се захванах с преводи на субтитри. От много години насам различни хора се опитваха да ме накарат да превеждам субтитри, но все не се решавах. През 2020-та обаче явно най-накрая дойде време за това.
Е, и през 2020-та не си намерих гадже, но пък минах на анти-депресанти. Не съм много сигурна, че още ми помагат, но пък каквото такова. Поне се наспивам. Lol!
Нови джаджи
Все си казвам, че не трябва да имам толкова много вещи, но всяко ново начинание изисква да съм по някакъв начин в крак с технологиите, затова през 2020-та се сдобих и с две нови важни джаджи.
След като през март ни заточиха да работим от вкъщи, се оказа, че за мен няма служебен лаптоп и трябва да работя на личния си компютър. След 5 години дълга и вярна служба обаче лаптопът ми реши, че вече е стар за всичкото това напрежение и започна да работи със скоростта на 100-годишен охлюв. Това наложи и покупката на нов лаптоп с по-добри характеристики и така се сдобих със сегашното Lenovo IdeaPad L340, който ми върши страхотна работа. Само ако имаше и повечко памет, щеше да е още по-хубаво.
Втората джаджа беше инцидентна. След едно хубаво падане, екрана на телефона ми съвсем леко стана на сол, и затова сега съм горд притежател на Huawei P40 Lite, като заместител на предишния Huawei P10 Lite. Да, P40 Lite няма Google, но пък и по-малкото известия като че направиха всичко много по-лесно и поносимо.
Да, като гледам назад не всичко е лошо. Годината си имаше и своите добри страни въпреки всичко лошо и неприятно. Надявам се 2021 да е много по-добра и поносима. И нека ми донесе повече желание за писане.