Go Away, Go Away

Минаха две седмици откакто спрях антидепресантите официално. Писна ми да бъда спокойна кукла на конци, която ходи на работа, спи и между другото пълнее – поредната странична реакция, която не очаквах. Затова ги ликвидирах изцяло от системата си – още по-трудно начинание, в което две седмици не знаех къде се намирам, а валидолът беше най-добрия ми приятел.

След спирането на хапчетата малко по малко започна да се завръща желанието ми за действие – започна да ми се чете повече, да ми се пише, макар че писането засега е все още само желание, но най-вече започнах да не заспивам на всяка крачка. Така че реално нито с хапчета съм добре, нито без тях. Още доста време ще ми трябва, за да стигна до златната среда.

Най-трудното начинание обаче ще се окаже избягването от енергийните вампири в обкръжението ми. Оказа се, че са по-голяма бройка, отколкото очаквах и може би са реалните виновници за влошаването на психическото ми състояние. И този пък за разнообразие се оказа, че не е редовната заподозряна – напротив, дори ми оправя настроението.

Големият въпрос е… как човек се отървава от енергиен вампир, но по мил начин? Колкото и да ми е трудно да имам тези хора в обкръжението си, все още явно не съм закоравяла толкова, че да мога от раз да се разгранича и да не ми пука. Да, идиотката аз се притеснявам да не нараня чувствата на хора, които се възползват от мен и ме карат да се чувствам виновна, че съм жива. Прекрасно, нали? Such a logic, much sense. И затова ще се опитам да приложа най-стария трик на света – игнориране. Дано мине номерът.

И сега, за да си дам повече стимул, за да започна да правя каквото трябва, реших на всеки пост да споделям какво ще е случи след това и каква публикация може да очаквате от мен, о прекрасни хора, които ме четете.

В следващия пост: Как да свикнем да използваме телефон, който няма Google.

xoxo
Amairo out