Споделям

Träumerei

Есенно ми е и ми се тъжи. Да седна и да си поплача за всички онези моменти, в които ми се е искало да плача, но съм била силна. За всички неща, които съм искала да изкажа, но не съм посмяла. За всичко, което съм искала да направя, но не съм.

Есенно ми е и ми се говори. Да седна и да ви разкажа за онази първа разходка след месеци карантина, където с майка и тате отидохме да налеем вода и си купихме сладолед от възрастната жена в Калояново, а кучето ѝ се радваше, че му обръщам внимание. За преживяванията в Бургас и как ми се искаше да имам повече време да се отдам на морето и на меланхоличните си мисли.

Есенно ми и ми се живее. Да седна и да прочета всички книги, които искам да отворя от толкова време насам, но съм все изморена от работа и просто заспивам от умора. Да послушам музика както си трябва, а не да пускам по една-две песни ей така да има.

Есенно ми е и ми се разказва. Да седна и да напиша всичко, което иска да се излее от душата ми, а аз потискам от месеци насам. Да правя това, което наистина харесвам, а не това, което трябва.

Есенно ми е, а може би не трябва. Макар, че вече идва есента…

It's only fair to share...
Share on Facebook
Facebook
Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on LinkedIn
Linkedin
Pin on Pinterest
Pinterest
Share on Tumblr
Tumblr

Един коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: