“Every action you take is a vote for the type of person you wish to become.”
James Clear, Atomic Habits: An Easy & Proven Way to Build Good Habits & Break Bad Ones
Станах на 30 и ме удари кризата на средната възраст…
Добре де, не съвсем. Просто така се шегувам със сегашното си състояние, което все още си няма нито име, нито описание. Това обаче ще се промени съвсем скоро, или поне така се надявам.
Иначе казано, най-накрая си признах сама пред себе си, че може би наистина съм болна и трябва да потърся лекар, който да ми помогне. И понеже темата за психичното здраве в България сякаш си е направо табу, реших, че искам да опиша преживяванията си тук и с това си действие все пак да се опитам да говоря за нещо, от което повечето хора се страхуват.
Да, в момента все още съм на етап 0, но все пак с подкрепата на родителите ми и на близките приятели направих първата крачка – записах си час при психиатър. Това не беше никак лесно решение, и ми отне много повече време, отколкото ми се иска да призная, и само фактът, че най-накрая се оказах с направление от личната лекарка, което ми даваше срок, за да направя нещо, ме накара най-накрая да седна, да потърся лекар, когото смятам, че би могъл да ми помогне и най-накрая да си запиша час.
А ето и с какво друго се опитвам да си помогна:
- чета книгата “Атомни навици” на Джеймс Клиър и се опитвам да си създам нови полезни навици и да успявам да ги спазвам. Имам ли вече изграден навик за повечето неща, които искам да правя, би трябвало да спра да гледам в една точка по цял ден и да не искам да се занимавам с нищо;
- правя си списъци, които да изпълнявам всеки ден. Лошото е, че все още ми се налага да си слагам напомняния да си гледам списъците;
- всеки ден си напомням, че не трябва да се влияя от чуждото мнение за мен, а да вярвам в себе си. Това е най-трудното за правене.
- намалих използването на социални мрежи на 90%. Чувствам се добре без ежедневната доза нерви.
И най-вече, опитвам се да слушам хубава музика. Като например тази песен.
xoxo
Amairo out
